Среднощно приключение

Подмамена в среднощен час от рима,

напуснах бързо топлото легло

и хукнах през глава след стих без име,

ефирен като ангелско перо.

Тъй дълго гоних го в полето снежно

сред белотата на листа в нощта!

Следите ми синеят безметежно,

надеждно пазят сбраните слова.

И уморена, смръзнала, отново

при теб се връщам – търся топлина.

Приемаш ме в прегръдка ти – без слово –

загръщаш ме с любов. Благодаря.

Из:"Искрици Божии 2"