Прошката

Тъй често причиняваме си болка!
А после мразим, храним си гнева.
И сметка водим:”Зъб за зъб!” Но колко
беди си причиняваме с това!

Край колче-болка, вързани с омраза,
въртим се в кръг безспирно до смъртта.
Веднъж отровата в сърцата влязла,
ни завладява, трови ни кръвта.

А прошката е чуден цяр – пречиства;
перде като че маха със ръка.
И виждаш пътя светъл с взор избистрен.
И чудиш се:”Защо все в кръг вървях?”

Тя, прошката, не другия спасява,
а този, който искренно прости.
Свободната душа се извисява
над всяка болка, радостно лети.

А извисената душа прекрасна
недостижима е за всяко зло.
Прости ли всеки, тоз свят, днес опасен,
ще стане рай, изпълнен със любов.

из стихосбирка "Искрици Божии"