Изплели с
корените гъста мрежа дърветата държат Земята цяла.
Цветята им помагат със надежда
за неизбежната човешка зрялост.
Натрупана в недрата на Земята,
омразата човешка, със закани,
разкъсва мрежата, във бяс се мята,
избухва в земетръси и вулкани.
Човешката любов се извисява
и отразена в Слънце-огледало,
дърветата със сила тя дарява,
лекува страдащото Земно тяло.
И изходът от тази древна битка
решава се в сърцата ни човешки –
дали любов целебна в тях ще блика...
Фатална ще е всяка наша грешка.
Земята ни – отровена, несретна –
очаква помощ и във нас се вглежда.
Дървета и цветя със сили сетни
крепят я с обич в мрежа от надежда.
из стихосбирка "Искрици Божии"
