Там, зад мъглите, живее сама
Сънища чудни
проблясват в тъма –
приказен свят със
простори вълшебни.
Пленница в кула,
зад седем стени,
тъжна, тя спомени с
блянове вплита
в светла хармония
златни мечти.
Чака, а храбрият
войн не долита.
С биле е войнът
мечтан упоен:
Демонът страшен на
блясъка празен
в унес сковава го
ден подир ден
и го омайва с
химерни съблазни.
Чуй, събуди се, към
нея тръгни!
Ти си прекрасният
приказен рицар.
Теб
хубавицата чака, помни.
Тя е Душата ти,
твойта звездица.
Хайде, страха си
далеч прогони.
Знай, Любовта в миг
разпръсква мъглата.
Призрачни, вярвай,
са тези стени.
Мечът дарен ти е от
Светлината.
Седем замаха и...
няма стени.
Заедно с нея –
напред към Безкрая.
Тя знае път –
довери се, тръгни.
Пътят със нея те
води към Рая.
из стихосбирка "Искрици Божии"
