Мрежа от надежда

Изплели с корените гъста мрежа 
дърветата държат Земята цяла.
Цветята им помагат със надежда
за неизбежната човешка зрялост.
 
Натрупана в недрата на Земята,
омразата човешка, със закани,
разкъсва мрежата, във бяс се мята,
избухва в земетръси и вулкани.
 
Човешката любов се извисява 
и отразена в Слънце-огледало,
дърветата със сила тя дарява,
лекува страдащото Земно тяло.
 
И изходът от тази древна битка
решава се в сърцата ни човешки –
дали любов целебна в тях ще блика...
Фатална ще е всяка наша грешка.
 
Земята ни – отровена, несретна –
очаква помощ и във нас се вглежда.
Дървета и цветя със сили сетни
крепят я с обич в мрежа от надежда.
 

из стихосбирка "Искрици Божии"

Събуди се, рицарю!

Там, зад мъглите, живее сама

дивна красавица с хубост неземна.

Сънища чудни проблясват в тъма –

приказен свят със простори вълшебни.

Пленница в кула, зад седем стени,

тъжна, тя спомени с блянове вплита

в светла хармония златни мечти.

Чака, а храбрият войн не долита.

С биле е войнът мечтан упоен:

Демонът страшен на блясъка празен

в унес сковава го ден подир ден

и го омайва с химерни съблазни.

Чуй, събуди се, към нея тръгни!

Ти си прекрасният приказен рицар.

Теб хубавицата чака, помни.

Тя е Душата ти, твойта звездица.

Хайде, страха си далеч прогони.

Знай, Любовта в миг разпръсква мъглата.

Призрачни, вярвай, са тези стени.

Мечът дарен ти е от Светлината.

Седем замаха и... няма стени.

Заедно с нея – напред към Безкрая.

Тя знае път – довери се, тръгни.

Пътят със нея те води към Рая.

            из стихосбирка "Искрици Божии"